„Храна съм Аз за големите: израсни и ще ядеш от Мен. И ти няма да ме  превърнеш в себе си, както става с ядивото за плътта, а ти в Мен ще се превърнеш.“

Не телесна форма и не временна прелест,
не бляскава светлина, драга за ей тези очи тука,
не сладки звуци на многоритмен напев,
не благоухания на цветя, на балсами и на парфюми,
не манна и мед, не тяло, за прегръдката на плътта желано,
не това обичам, когато Бога мой обичам.

И все пак обичам някаква светлина и някакъв глас,
и някакво ядиво, и някакъв аромат, и някаква прегръдка,
когато обичам Бога мой –
светлината, гласа, аромата, ядивото, прегръдката на вътрешния човек в мен:
там за мойта душа блести някаква светлина, която място не заема,
там звучи някакъв звук, който с времето не отминава,
там ухае някакъв аромат, който от повей не се разпръсва,
там се чувства някакъв вкус, който с яденето не намалява,
там се усеща някаква прегръдка, която от пресите се не прекъсва:
това обичам, когато Бога мой обичам.

***

О, вечна истина и истинна любов, и любима вечност!
Ти си Бог мой, по Теб въздишам ден и нощ!
И когато за пръв път Те познах, Ти позволи да видя,
че съществува нещо, което да видя –
и че все още не съм такъв, че да Те видя.
И порази Ти слабия ми зрак, лъчейки силно връз мен:
и потреперах аз от любов и от страх,
че много далеч съм аз от Тебе –
в страната на различността от Тебе.
И сякаш чух гласа Ти от висините:
„Храна съм Аз за големите:
израсни и ще ядеш от Мен.
И ти няма да ме  превърнеш в себе си,
както става с ядивото за плътта,
а ти в Мен ще се превърнеш.“

***

О, истина, светлина на сърцето ми,
нека не ми говори моята тъмнина!
Свлякох се до материалните неща там долу
и притъмня взорът ми –
но дори оттам, дори оттам Те обичах.
Заблудих се – и си спомних за Тебе.
Чух зад мен гласа Ти да се върна –
и едва го чух заради виковете на смутителите на мира.
И ето: връщам се задъхан и забързан към Твоя извор.
Нека никой не ми пречи:
от него ще пия и от него ще живея.
Нека не аз бъда моят живот: лош живот живях от себе си,
смърт за себе си бях – в Теб се съживявам отново.
Ти ми продумай, Ти ми говори!
Повярвах силно на книгите Твои и на скритите Твои слова.

Августин, Стихотворения