Великият пост започва седем седмици преди Великден и се нарича още Четиридесетница, понеже трае 40 дни и е постановен в памет на 40-дневния пост на Исус Христос. Седмицата преди началото на постите е известна още като подготвителна и се нарича Неделя Сиропустна (Сирни заговезни, Прошка, Поклади). Истинската подготовка към поста е искането на прошка и осъзнаването на нуждата от нея, разпознаването на тъмната природа в човека. Всяка една от седмиците, които включва Великият пост, има свое значение и е посветена на известен светец или събитие от последните дни на Исус на земята. Това са т.нар. Неделя Православна, Неделя на св. Григорий Палама, Неделя Кръстопоклонна, Неделя на св. Йоан Лествичник, Неделя на преподобната Мария Египетска, Цветница и Страстната седмица, завършваща с Възкресение Христово.

Какво казва Библията за поста?

–  Евангелие на Лука 5:33-35
“И те Му казаха: Йоановите ученици често постят и се молят, също и учениците на фарисеите, а Твоите ядат и пият. И Исус им каза: Можете ли да накарате сватбарите да постят, докато е с тях младоженецът? Ще дойдат обаче дни, когато младоженецът ще  бъде отнет от тях; тогава, през онези дни, ще постят.”

Постът според самите думи на Христос е времето на скръб, когато младоженецът ще бъде отнет от сватбарите, когато Христос бива разпънат на кръст, когато е дошло време за плач, време на мрак, време за умиране. Това образно е и времето на голямата скръб, когато човек не може да види в живота си Правдата и Справедливостта възцарени, не може да вкуси от радостта на Живота, когато мракът и тъгата са покрили като с покривало дните му, надеждите му, копнежите му. В този момент човек трябва да пости, като думата пост има и друго значение – да си на “пост” в смисъл на стража и  пазач. Да бдиш над надеждата си, любовта си, вярата си във “възкресението”, да издържиш времето на плача до идването на Изгрева. В тези дни човек има да “пост”-авя важните неща в живота си, да преосмисля приоритети си, да отделя ценното от маловажното, да пренарежда живота си. Неслучайно във време на скръб човек естествено няма желание за ядене и пиене – и душата, и тялото постят.

-Евангелие на Матей 17:14-21
“И когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, който коленичи пред Него и каза: Господи, смили се за сина ми, защото е епилептик и зле страда; понеже пада в огъня, и често във водата. И доведох го при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят. Исус в отговор каза: О роде невярващ и извратен, до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го тука при Мене. И Исус смъмра беса и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час. Тогава учениците дойдоха при Исуса насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним? Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина: Премести се от тука там, и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно. А тоя род не излиза, освен с молитва и пост.”

Гореописаната случка показва, че има определени “демони”, определени болестотворни мисли и състояния в човека, които излизат само с молитва и пост, според думите на Христос. Именно това е другото значение на поста – да изгонва демоните на всеки един, които не могат да излязат по друг начин. За да може след това човек, точно като момчето, за което се разказва в евангелието, да оздравее.  Но затова е важно всеки да осъзнава, че носи в душата си болести и немощи и има нужда от очистване и изгонване на собствените си бесове.  Защото днешният човек дотолкова е допуснал “болестните мисли” в себе си, че се е идентифицирал с тях, вместо да пости, докато ги прогони.

-Евангелие на Матей 4:1-11
“Тогава Исус бе отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня. И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божий Син, заповядай на тези камъни да станат хлябове. А Той отговори: Писано е: “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.” Тогава дяволът Го заведе в святия град, постави Го на крилото на храма и Му каза: Ако си Божий Син, хвърли се долу, защото е писано: “Ще заповяда на ангелите Си заТеб; и на ръце ще Те вдигат, да не би да удариш о камък краката си”. Исус му каза: Писано е още: “Да не изпитваш Господа, твоя Бог.” И пак Го заведе дяволът на една много висока планина, показа Му всичките царства на света и тяхната слава и Му каза: “Всичко това ще Ти дам, ако паднеш да ми се поклониш. И тогава Исус му каза: Махни се от мене Сатана, защото е писано: “На Господа твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш.” Тогава дяволът Го остави; и ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.”

Тази случка, в чиято памет е отреден Великият пост, е от изключително значение. Истинският Велик пост е човек да овладява душата си по примера на Христос във времето на изкушение. Когато е в пустиня, когато е в скръб и душата му е изгладняла, да не пожелае храната, която този свят изобилно предлага – да работи само за земния хляб от ранни зори да късни нощи; целта му да не е насищане на егото за власт и владеене над човеци; да не изпитва Господа, като смята, че всичко му е позволено, без да внимава на делата си, и наивно да очаква Всевишният винаги да го пази. След такова въздържание от мисли и изповеди идват ангелите да служат на човека.

 

Самият пост, въздържането е именно в тази изповед на душата. И целта на поста е да доведе тази изповед до най-дълбоките кътчета на сърцевината на човека, където все още той изпитва Господа, търси земна храна, търси слава, почести от човеци, трепери за човешкото мнение, за земни царства.

В Стария завет също има много случаи, при които след пост и молитва на народа Божий стават чудеса, ангелите Божии идват да прислужват на човеците. Един забележителен случай е този с Естир. По времето на персийски цар Ксеркс (485 – 465 г.пр.Хр.) евреите са  под персийско робство и първият министър на царя, Аман, замисля коварен  план – унищожаването на всички евреи в Персийската империя. Нo будният евреин Мардохей, осиновителят на красивата царица Естир, негова братовчедка, узнава това и го съобщава веднага на царицата. Той настоява енергично тя да се намеси и предотврати това изтребление на Божия народ. Тогава Естир решава да предприеме това опасно дело, но като вярваща отправя молба към него и сънародниците си в столицата да постят три дни с нея.

„Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохей: иди, събери всички юдеи, които се намират в Суса, и постете за мен, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона, и ако загина, нека загина. И така, Мардохей отиде и извърши всичко, което му беше заповядала Естиp.”

И така Естир спасява народа си посредством поста и молитвата на целия й народ.

Друга изключително значима случка е получаването на Десетте Божии заповеди на еврейския народ в Синайската планина чрез Мойсей след 40-дневен пост.

Изход 34:28
“И Мойсей стоя там с Господа 40 дни и 40 нощи, без да яде хляб или да пие вода. И Господ написа на плочите думите  на завета, Десетте заповеди.”

И така, в Библията има още много случаи, в които се говори за  поста и молитвата като традиция сред Божия народ, за поста като предшестващ важни събития в живота на християните. Той не е диета за отслабване, не е самобичуване и наказание на плътта с непосилни хранителни режими, а отслабването й – в този смисъл всеки има да потърси какъв начин на “отслабване” на земните окови да открие за себе си – в какво да се ограничи и въздържа.

И ще завърша този преглед с Думите на Бог Исус Христос чрез пророк Исая до еврейския народ, където посочва в какво се корени причината за техния неуспех и за Божието мълчание, в които всеки да се вгледа.

Исая 58:3-11

„Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Ето в деня на постите си вие се предавате на своите си удоволствия и изисквате да ви се вършат всичките ви работи. Ето вие постите, за да се препирате и карате и да се биете нечестиво с юмруци; днес не постите така, че гласът ви да се чуе горе. Такъв ли е постът, който Аз Съм избрал – ден, в който човек трябва да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата  си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа? Не е ли това постът, който Аз Съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и  да не се криеш oт своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; правдата ти ще върви пред теб и славата Господня ще ти бъде задна стража. Тогава ще призоваваш и Господ ще отговаря… Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват.”

 

Автор: Керанка Бинева