Защо Божият Син се ражда с името Исус Христос? Какви тайни крие името на Бога?

Всеки човек, когато е чул за първи път  името на Господ – Исус Христос, вероятно се е запитвал: защо Богът избира точно това име измежду толкова много имена? Има ли някаква тайна, скрита в имената? И наистина има. Името на Бога не е човешко назоваване, а себеразкриване и себеизява на Божеството. То съдържа в себе си огромна сила. Произнясането му или записването му може да доведе до такива последствия, които да променят съществуващия баланс в невидимия, а като резултат на това и във видимия свят. Затова познаването /или призоваването/ името на Бога е било пазено в най-строга тайна от сътворението на света та чак до раждането на Христос, за да не достигне до непосветените в мистерийните тайни, та да не бъде по никакъв начин злоупотребено с него, което да доведе до погубни последствия. Неслучайно и в Еврейската Библия – Тората, изрично пише да не се назовава името на Бога напразно. Сякаш за да се застрахова двояко, там книжникът е записал името на Бога само с четирите съгласни букви, без да означи гласните звуци между тях, и така е направил скрито точното произношение и цялостния запис на Божието име. Този кодиран начин на записване на името на Бога в Тората е известен и до днес и се нарича тетраграматон /четирибуквие/, което е именно – Й -Х -В – Х /YHWH от евр./. Никой освен посветените не знае как се произнася това име, въпреки че според някои авторитетни мнения на изследователи е твърде вероятно то да се произнася Йа-Хо-Ва /Йе-Хо-ВА/ или Йа-Х-Ве, или Яхве. Очевидно Тайната на Името се крие в Буквения запис на Гласните Му, затова именно той е под забрана като най-строго табу. Те били считани за толкова силни според еврейските книжници, че не смеели да ги изписват, защото според тях съдържали Божественото Присъствие.

Тъй като името на Бога е било известно само в общностите на посветените от самото сътворение на света до Адвента, много хора днес считат, че християнството започва от Адвента – от раждането на Христос в плът преди 2000 години, но всъщност тогава Бог разкрива пред всички, без значение от род и народност, пол, възраст, раса, социално положение, Името си и Явлението си и всички са призовани да станат ПОСВЕТЕНИ.

За това, че назоваването и познаването на името е знак за голяма власт, се разказва и в Битие, където първият човек Адам дава имена на животните – имена отговарящи на истинските им същности. В резултат на което всички умозрителни същности и телесни същества се подчинявали на гласа му, който преди грехопадението е бил идентичен с Божия Глас.

Според древни източници на тракийските общности на посветените /Космогонията на първия човек – от цар Ситалк -440-424 г.пр.Хр./ първото нещо, което Божият глас в процеса на сътворение изговаря, е Неговото собствено Име.

И това име беше Неговото собствено Име, и името се наричаше Даващият, а на езика Му то беше Ну-Тай, сиреч Който-Дава. А понеже даваше, Името беше като една Даваща Ръка – Ръката на Единия. Това име днес наричаме Бог, но първите хора го наричаха Ну-Тай – на езика на Първата Реч, даже първата Дума, изговорена в света. И като протегна Дващата Си ръка, която сам нарече Даващият, той даде Първото, без което нищо не можеше да стане. И това първо съ-същество от Себе Си Той нарече Светлина, а на езика на който го нарече, то се казва Ре – и означава Божието Слово, защото няма светлина без Божие Слово. И като се Яви Божието Слово, то излезе от Единия, който е Уа, сиреч Един, и се нарече Реуа – сиреч Словото на Единия, и беше Духът, който ражда Всичко. А този Дух Единият видя и възлюби с Всичкото Си Желание и Любов, затова в Него това е Духът на Любовта, раждащ Живота, който стана Майка на всичко. Него пожела Единият и от Любовта им се роди Животът, който се яви във Видимото, защото Животът за пръв път стана Видим, сиреч Ис, което значи Виж и Все-виждащият. И понеже беше Все-виждащият, Той сътвори Все, що е , защото в Него беше Силата, която сътворява Битието. А Единият – Даващаят, сиреч Ну-Тай, му беше Отец, а излязлата от Него Светлина на Единия, сиреч Реуа, му беше Майка, а Той, роденият от двамата, им беше Син, даже Единородният Син от Отеца, сиреч Всевиждащият-Всесилен, чието име е Ис-Ус. Той е самото същество в утробата на Реуа, което е Ре, сиреч Словото-Бог, той също е Единосъщият в Отеца, защото е Съзнанието на самия Отец, който е Ну-тай, сирече Единият-Даващ. Чрез Него всичко е станало и без Него не е станало нищо от това, което е станало. И от Него се изговориха първите Думи и се появиха първите Видимости, и каквото изрече, това се и видя и стана Битие. И никой не знае що има в Битието, но само Той , който го е изрекъл в Словото си от началото до края, защото знае какво е изрекъл, и всичко което е изрекъл ще стане Видимо на своето време и място, защото там, където се изрече нещо и се появи нещо, се явява Времето и Мястото, и Видимото и Невидимото в тях и извън тях.

Името Исус е разчетено и на древна тракийска плочка, достигнала до нас –т.нар. Погребална Плочка от Точиларе, Пловдивско, 5000-4500 г.пр.Хр. Чрез аналагия на пиктографските образи върху плочката с египетските йероглифи от по-късни епохи, по метода “Гайд”, в долния ляв ъгъл на плочката, става ясно, че името Исус е било изписано приблизително 5000 години преди Адвента – с йероглифа за Око – Ис, означаващ “виждам”, и йероглифа за престол – Ус, означаващ “власт” и “могъщ”/”всесилен”/. Затова буквало името Исус означава Всесилния, Всевиждащия могъщ, Всевишен. При разчитането на плочката от Точиларе под предстола е разчетен и йероглифът за Даващия Слънце, което се изговаря ТИ-ОН /Ди-Он/, откъдето идва и името на Бога на Траките Дион-Исус, или известното на всички Дионисус/Дионисий/.

ЗНАК (ЗВУЧЕНЕ)=   ЗНАЧЕНИЕ

   (ИС)=   ГЛЕДАМ (ВИЖДАМ)

     (УС)=   ВЛАСТ, МОГЪЩ (ВСЕСИЛЕН)

 

   = (ИС) + (УС) =  ИС-УС, (Всевишният)

                           +             =        

Ти (Ди) – Даващ (Даряващ) + Он (Слънце)  =  Ти-Он (Ди-Он) –
Даряващ(о) Слънце

 =  Ди-Он + Исс = Ди-Он-Исус, Дионисус, Дионисий

И наистина животът на Исус, описан в Евангелието, говори за Бога, който всичко вижда и има власт над всякакви стихии, бури, демони, болести, нужди, включително и власт над смъртта, защото Възкръсва на третия ден.

За Името на Бога се казва: “Тия знамения ще придружават повярвалите В МОЕТО ИМЕ – бесове ще изгонват, нови езици ще говорят, змии ще хващат, а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди, на болни ще възлагат ръце и те ще оздравеят.” / Ев Марк 16:17/

В Послание до Филипяни се казва, че заради кротостта му и послушността до смърт, даже смърт на кръст, Бог Го превъзвиши и Му подари ИМЕТО, КОЕТО Е НАД ВСЯКО ДРУГО ИМЕ!

Ако потърсим оригиналния запис на Божеското Име при руническите надписи от мегалитната цивилизация на посветените в тайните  мистерии на Бога Творец  в Самотраки, ще открием друг интересен факт. Ако приложим централната група знаци от Руническата писменост на Самотракийската Рибка,  ще видим, че тя съдържа всичките гласни звуци в реда отдясно на ляво И Е У О А , което е Името Божие, съставено от петте гласни, записвано на иврит с тетраграматон. И ако към петте гласни ИЕУОА, изписано на рунически скрипт /огам/, прибавим съгласната Ш, получаваме името на нашия Господ Исус, което на еврейски е ИЕШУА.

Ето защо апостол Павел казва, че всеки, който изповядва Исус /на еврейски ИЕШУА/ като Господ, ще се спаси. И така съвсем идват на място думите на Човешкия син: “Явих Името Ти на човеците, които Ми даде на света. Те бяха Твои, и Ти ги даде на Мен, и те опазиха Твоето слово.” /Ев. Ап. Йоан 17:6/. Защото ТОЙ САМИЯТ Е ЯВЛЕНИЕТО НА ГЛАСА, на изгубеното от юдеите Божие Име, но и Тайната на Словото /Древната Реч/, която предаде на Своите ученици, същата мистерийна реч, която преди Неговото въплъщение пазеха Богопоклонниците в Тракия и на о-в Самотраки.

Според книгата Битие гл.3:14, Бог се разкрива на Моисей като “Аз Съм Който Съм”, или “Вечно Живеещият /Вечно Съществуващият/”. В Евангелие от Йоан 8:25,  запитан кой е, Бог отговаря: “Аз съм преди всичко това, което ви казвам!”, или още “Аз съм именно това, което ви говоря отначало!” Затова в измерението, в което живеем, ние можем да видим Бога и да познаем Името Му само чрез Словото, което ни казва. Днес и сега Той е невидим, но е познаваем единствено чрез Словото Си.

За всички повярвали и верни на Неговото явление обещава: „На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава.” Затова за призованите ПОСВЕТЕНИ дарът е НОВО ИМЕ. И това ново име съдържа в себе си част от Божието име, от Божията същност, то съдържа ДНК-то на Бога. И има власт над всички други имена в нас, с които други човеци или ние самите сме се назовавали. И това име, тази нова същност в древните текстове е наречена СЪКРОВИЩЕ, което да откриеш в нивата, която ти дава Бог – в трудовете ти в Бога.

А кои са другите елементи от Божието име – какво значи името Христос?

Според разчетени текстове на древната Библия Бесика – Библията на Бесите на древната бохарска тракийска реч, на много места за Името на Бога се използва думата РЕ. В същото време се оказва, че Египетският Бог-Слънце Ре и Христос са с идентично произношение, ако се използва по-късният египетски начин на прочит, където се комбинира идеограмното с фонетичното прочитане на йероглифите. Същите могат да се прочетат по следния начин: йероглифът за ръка, който се произнася КХ, йероглифът за  уста, който се произнася РИ /РО/, йероглифът за  слънце с произношение СУ /ШУ/, йероглифът за един и Бог, или името става Кхрису Единият Бог. Кхрису е чисто египетскияъ начин за произнасяне името на Христос.

 (ръка) (уста)  (слънце)  (един)   (Бог)

В гръцкия език Христос означава Помазан, което граматически изисква да се прибави наставката “тос”, което идентично на български означава наставката “ан”, и оттам и промяната от Кхрису на Кхристос – или още Помазаният! Йероглифното изписване на Помазания също се чете Кхрису Единият Бог и се изписва по следния начин:

    (ръка) (уста)  (миро)   (един)  (Божествено Лице)

където на бохарски

  ръка се чете кх(ках)

уста  се чете ри(ро)

 осветено миро се чете су 

Защо са важни тези имена същности? Защото всички имена на хората са част от Божието име, от Божията същност. Той сътворява само онова, което е, което е Обикнал. Затова ръката и устата в човека са елементи съдбоносни, това, което даваш и пазиш с ръката си, и онова което изговаряш с устата си, словото, което носиш в себе си, ако е за Единия Бог, ако искаш то да бъде в светлина, ти носиш вече Божието име в сърцето си, имаш съдба на помазан с миро. Окото, което се съдържа името Исус, също е божествен елемент в човека – според както гледа човек, това сътворява! Единият Бог Исус Христос се явява в цялата човешка история и с други имена – същности, едно от най-известните измежду тях е Емауил – Бог с нас. И наистина Бог се ражда преди 2000 години, за да бъде с хората, да ги върне при себе си след грехопадението и разделението на световете, и затова и изпраща своя Божествен Дух завинаги за нас човеците, да ни разкрива Тайната на живота в Неговото съзнание – онзи Живот, който възлюби и сътвори, когато още нямаше нищо от онова, което стана- дано да попипат хората и да вкусят истинския изначален живот, в ума на Бога, опростени и завинаги заедно, дарявайки ги с имена – същности, по-силни от всеки мрак, от всяка скръб, неволя и безнадеждност.

Автор: К. Могиларска

Използвана литература:

– Тракийско писмо декодирано III – д-р Стефан Гайд

– Тракийско писмо декодирано IV – д-р Стефан Гайд

-Тракийско писмо декодирано V – акад. Цветан Гайд

– Тракийските  хроники – д-р Стефан Гайд, акад. Цветан Гайд