Спомням си, когато бях малка, баба ми казваше: „Не чети, докато се храниш. Ще ти влезе храната в кривото гърло…“ Аз действително смятах, че имам две гърла и с леко опасение следвах съвета на баба. … Но многозадачността се оказа моя способност и страст, затова изпитвам благодарност за материала, който ви споделям сега. В духовния свят явно действително има „криво гърло“, и резултатите на храната, която влиза там, са много плачевни. За жалост, повечето съм ги опитала на гърба си. Други съсипаха и скъсиха живота на мои приятели.  

ЗАЕТОСТТА Е СЪВРЕМЕННАТА ЛЕНОСТ

Защо постоянно висиш във Фейсбук? Защо се претоварваш от работа? Защо не обичаш да ходиш на разходки „просто така“? Защо постоянно ми се месиш в живота?

На пръв поглед това са въпроси към коренно различни хора…. Дори можем да ги чуем как изнервено спорят: ТИ висиш във Фейсбук, а АЗ работя и в почивните дни. ТИ вечер играеш игри, а ТОЙ постоянно пита с какво да помогне…

Но различията са само на пръв поглед. Както ще видим по-нататък, обяснението на някои ситуации ще ни изненада, освободи и обедини.

Доста се говори за пристрастяването на съвременния човек към наркотици. В някакъв смисъл вече се досещаме, че вид наркотик са и електронните игри. А дали ни е известно, че в живота ни има цели схеми на поведение, които предизвикват приливи на допамин и именно затова, а не по други причини, ежедневно ги следваме?

Активността е нещо важно, когато служи на целите на нашата личност и извира отвътре. Но много често тя е само маска, само инжекция, с която си вливаме още няколко капки допамин.

Активността сама по себе си е наркотик

Всеки път, когато изпълняваме някаква малка задача (изпращане на писмо, писане на СМС или пост в социалните мрежи), в организма ни се изработва хормонът допамин. Той е важна част от „системата за възнаграждение“ на мозъка, затова ние с охота се заемаме с нови задачи, които ни дават мигновено удовлетворение.

Задайте си въпроса: „Има ли нещо общо между седенките във Фейсбук, миризмата на току-що изпечен сладкиш и отиването в нощен клуб?“ Мислите, че това са три напълно несвързани неща? Те обаче имат общо. Това е предвкусването на награда.

Относно сладкиша ние сме развили рефлекса на кучето на Павлов и само при мисълта за него започваме да отделяме слюнка. Ясно е с кого и какво смятаме да преживеем след отиването в нощен клуб… А неколкочасовият престой в социалната мрежа винаги е свързан с очакването някой да отговори на коментарите ни или да получим „лайк“ на споделената си снимка.

Преценете своята зависимост от заетостта

Съгласно някои научни среди ние сме в състояние на ЗАВИСИМОСТ от дадено вещество, ако изпитваме поне три от следните седем симптома:

  1. Привикване – нужно ни е все повече, за да получаваме нужния ни ефект

… вие принципно изнемогвате от заетост, затова когато се чувствате разстроени, се натоварвате още по-силно. С течение на времето са ви необходими все повече дела и проекти, за да се чувствате в нормата.

2.Отвикване – негативни усещания при прекратяване

… трудно ви е да преминете „теста на дивана“ – да останете насаме със себе си без книга и телефон. Появява се чувство, че нещо не сте успели, не сте довършили или сте пропуснали.

3.Злоупотреба – повече употреба, отколкото се е предполагало първоначално

…. Отначало сте смятали, че това ще бъде един проект, но се оказва, че той прераства в шест проекта и вие движите всичките шест.

4.Загуба на контрол – значителна промяна на поведението, предизвикано от субстанцията

…. Започвате да се чувствате по-добре, когато сте зает, и чувствате дискомфорт, когато сте в отпуснато състояние.

Тук може да се замислим как да балансираме. „Залудо работи, залудо не стой“ е неслучайна поговорка, защото безделието отваря врата за доста лоши идеи или депресия. Но и неразбирането на нуждата ни да оставаме насаме със своя дух е направо пагубно. Тогава в живота ни се случват събития, често много трагични, глобални и „шумни“ , за да отворят ушите ни за духовни уроци, които иначе бихме могли да получим в много по-мирна ситуация, обучавайки сетивата си на ежедневно внимание и смирение.

5.Изключителни усилия за получаването – излизане от рамките на разумното, за да получим субстанцията

… заемате се с работа само за да има работа, подпомагате проекти, които нямат отношение към вас, доброволно се натоварвате с чуждата работа.

Колко собствени и чужди постъпки можем да разберем и обясним по този начин! Истина е, че не само злите хора, а много повече добрите хора постоянно се оказват „намесени в чуждия живот“… Необходимостта от „награда“ злите хора често получават по много по-примитивен начин, заграбвайки някакъв ресурс. Ала добрите хора имат съзнанието, че награда се заслужава с добри дела, и неспирно опитват да ги вършат. Стъпката, която не им достига, е тази, че пребъдването, а не само вършенето, е насъщна необходимост и там наградата не е одобрението на хората, а самото състояние на духа ни в съгласие с Духа на живота…

6.Прекомерна приоритизация – използване на субстанцията в ущърб на други, много по-важни дейности.

… вие вършите текущата работа в ущърб на своите ценности и дългосрочни планове.

Очевидно е, че „липсата на цел“ понякога не е външен проблем, а наш собствен. Кратките удоволствия стават наша цел, защото ние не можем без усещането за щастие. Ние от поколения сме спрели да се обучаваме на дългосрочност. Всички понякога сме се питали „Кой и с каква душа е строил по 300 години катедралите?“ Да, наистина, как неизвестните строители са се влагали в едно дело, което са усещали като принос към вечността? Как младите, преди да са вкусили от насладите на живота, са отивали на война?

Без да осъзнаваме себе си в потока на вечността, на Истинското и Трайното, ние просто не сме в състояние да се избавим от кратковременните допаминови зависимости. Ние просто ще заменяме една зависимост с друга… И нека не сме наивни, в това ще ни бъде помогнато! Доста търговски организации отдавна ни „продават“ рецепти за щастие под формата на филми, книги, мода. Представите , които се превръщат в „нужди“, ги получаваме напълно безплатно. Благотворително. По-късно ще си платим.

7.Игнориране на отрицателните последствия – продължаване на използването на веществото, независимо от силно негативните последствия.

…. от вашата заетост и суперактивност страда вашето здраве и здравето на околните.

Допаминовата зависимост има още куп специфични симптоми:

Цифрова тревога

Случвало ли ви се е например да четете интересна статия и изведнъж отваряте пощата си и почвате да четете писмата. Или включвате телефона, за да проверите няма ли там нови съобщения. Усещането е, че някакъв вътрешен таймер не ви позволява да се концентрирате, като отчита определен „квант“ време, след което ви принуждава да превключите на някаква друга задача. Независимо дали сте завършили предишната!

Бързане и припряност

Зависимостта от „правенето“ е резултат на хормонален дисбаланс в нашия мозък и няма отношение към реалното състояние на нещата. Сигурно ви е познато: след дългата работна седмица най-после идват почивните дни – време за релакс и почивка. При това в събота сутринта още преди 9 часа вие вече сте планирали три делови срещи, поръчали сте нов шкаф в ИКЕА и се захващате за четири други дейности, които ви обезпечават заетост през целия уикенд.

 

Допаминът е главната движеща сила, предизвикваща нашата постоянна заетост. В това време, когато организирате трите делови срещи, поръчвате новия шкаф в ИКЕА и четете новините във Фейсбук, допаминът се изработва. Ние се чувстваме добре. Но само за кратко време. След това мозъкът иска нова доза. Повече действие! И ние тичаме по омагьосания кръг: „действие-възнаграждение-действие…“ Следствие от това е, че ние постоянно тичаме за кратковременни победи. Отделяме цялото си време на дребните детайли, заради които съвсем губим от погледа си големите цели.

Заетостта – това е съвременната леност . Духовна леност.

Зависимостта от „правенето“ – това е усъвършенствана версия на леността. Ние натрапчиво сме заети с дела. Колкото по-заети ставаме, толкова повече избягваме мислите за живота и смъртта. Когато сме постоянно заети с дела – важни или не – ние избягваме срещите с живота. Ние се движим на безопасна и комфортна дистанция от въпросите: правилно ли избрах своето поприще? Достатъчно време ли прекарвам с децата? Има ли смисъл в моя живот?

Да бъдем заети – това е избор. Всички ние имаме срокове, проекти и различни дела, но имаме свободата: да бъдем ли зависими от правенето, заетостта и леността, или вътрешно да наблюдаваме отстрани как ги правим. Това е избор. И способността да правим този избор е следствие от развитието на бистър ум, свободен от зависимостта на „правенето“.

Многозадачността = проблеми с концентрацията

Да, защото е трудно да се въздържим. Съвременните технологии направиха много лесно и просто изпълнението на множество задачи. В такива условия е трудно да се удържим от съблазънта да се възползваме от „освободеното време“ от електронното ни устройство. Да слушаме музика, докато си пишем с приятел, докато същевременно пътуваме в метрото. Или да „лайкваме“ постове в социалните мрежи, докато седим с половинката си в кафенето. Ами, току-виж написали нещо интересно, а си пропуснал!

Трябва да се каже, че на нашия мозък много му харесва това положение на нещата. Потъвайки в многозадачност, ние изработваме допамин, защото се задейства физиологически механизъм на самопоощрение, че „вършим толкова много неща едновременно“. Освен това е толкова лесно вниманието ни да бъде привлечено от нещо ярко, светещо, ново! В това напълно наподобяваме свраките.

Замислящи са наблюденията на учените:

Ед Милър, учен от Масачузетския неврологичен институт, отбелязва че нашият мозък е устроен така, че да се концентрира на едно нещо. Това, което много хора са привикнали да смятат за многозадачност, на практика е бързо превключване на вниманието от една задача на друга.

На многозадачните хора им е трудно да си съберат мислите, да филтрират излишната информация, а всичко това влошава тяхната работоспособност. Участници в изследването на Лондонския университет по време на изпълнение на няколко задачи едновременно демонстрирали падане на IQ. Страшно е да си го представим, но показателят спаднал до нивото на хора, които постоянно не си доспиват или пушат марихуана.

По време на изследванията в университета в Съсекс учените сканирали мозъка на хора, които били заети с няколко устройства. Примерно, писали са съобщение, докато са гледали телевизия. Оказало се, че честата употреба на няколко устройства намалява плътността на сивото вещество в предната поясна кора на главния мозък. Тази област ръководи функциите на познанието и контрола на емоциите на човека.

Многозадачността предизвиква и голяма умора. Според Даниел Джей Левитин от Organized Mind повече енергия отива в това да се превключи от една задача на друга. По-малко енергия отива, за да се съсредоточим. На практика продуктивността на хората, които успеят да организират последователно задачите си, вместо да прескачат от една на друга, е много по-голяма!

Заетост и суета

Защо тогава предпочитаме многозадачност? Нека бъдем честни. Освен всичко друго многозадачността ни дава увереност в собствената съобразителност и дарява усещане „колко много успяваме“. Нашият мозък работи добре и ние се чувстваме живи!

Когато работите над няколко задачи, какво не правите? Вие не се намирате в състояние на спокойно съзерцание, не прекарвате време сред природата, не споделяте време с любимите. А именно тази активност стимулира изработката на серотонин – химическото вещество в мозъка, отговорящо за чувството на удовлетворение и контролиращо изработката на адреналин. В перфронталната област на мозъка се намират много рецептори за серотонин и допамин. Този участък на мозъка се активизира по време на медитация, която може да се нарече квинтесенция на устойчовото внимание.

Да избягваме ли напълно способността си да вършим няколко неща едновременно (тоест бързо да превключваме между задачите)? Като всяко нещо, и тази способност има своето време и приложение. Но когато постоянно я използваме за наркотик, връзките в мозъка ни, отговарящи за устойчивото внимание, ще отслабнат и ще ни става все по-сложно да усвоим нещо ново или да се концентрираме на нещо важно.

И не на последно място: ние имаме право на контрол над живота си. Когато нашите естествени биологични механизми са манипулирани, за да ни превърнат в нещастни, бързащи, посветени на НЕСВОЯТА КАУЗА хора, имаме право да ударим спирачка.

———————————————————————–

Превод и коментар: Павлина Папазова

По материали от http://econet.ru/articles/82614-dofamin-i-nevidimye-narkotiki-speshka-toroplivost-suetlivost-mnogozadachnost