За силата и значението на предметите, суеверието, късмета и съдбата.

„Такъв ни бил късметът” ,”Дано ни се усмихне късметът”,”Такава ми е явно съдбата” са сред най-широко употребяваните фрази в обществото. Много хора разчитат на „щастливата случайност” като начин за осъществяване на дадена цел или желание. Тази нагласа и начин на мислене до голяма степен всъщност е свързана и с илюзията, че сме изцяло зависими от обстоятелства, хора, събития, дори и предмети. От край време са известни амулети, украшения, талисмани и всякакви подобни вещи, които се счита, че носят определена сила – било то уроки или злополуки, както и успехи, победи, благосъстояние. Разбира се, действително предметите като образи, за добро или за лошо, имат същност и поради това извикват определени сили. В този смисъл, да, има значение какво например носиш на врата си, с какво бележиш тялото си или какво слагаш в дома си. Но това автоматично не ни прави неуязвими или в друг случай преки жертви на дадени ситуации. Масово хората твърдят, че не са религиозни, но това на практика не е вярно. Не е ли суеверието именно някакъв вид вярване, убеждение, или по-точно суетна вяра, от където идва и името му?Вяра, зависеща и дължаща се на външни фактори, произтичаща отвън-навътре. Не е ли такава вяра прекалено несигурен похват в живота ни? Суеверието не се изразява единствено в поверията за черните котки, счупеното огледало, Петък 13, чукането на дърво и пр. Всеки път, когато съдим, преценяваме, обнадеждаваме се или уповаваме единствено на външни събития и „знаци” (по своему повърхностно разтълкувани), сами се ограничаваме.

Няма какво да се лъжем, съвременният човек е паднал изключително много в леността си. Истината е, че животът става все по-динамичен и ние в стремежа си да сме в този „такт“ търсим бързи и лесни облаги – и ако може, наготово. Без много труд, усилия, по-скоро с цаки, да минем между капките, “алъш-вериш“. Затова така просперират хазартните игри, заложните къщи, лотариите. Всеки втори българин си купува лотарийни билети с надеждата да спечели огромна сума за кратко време, показва годишният доклад на игралната индустрия в Бълагрия. Българският психолог Манол Манолов споделя: “Човек само от главата си може да си пати толкова много, че и лош късмет не му е нужен.” Хвърляш все повече, за да умножиш, а накрая в повечето случаи е по-вероятно да останеш без нищо. Така се случва, защото човек инвестира в мимолетни печалби, а не в нетленни/ дълготрайни резултати. Но както се казва, „да си пробваш късмета“. Има дори и много приказки, които са архетип именно на тази слабост (например историята за сина, който залага бащиното си наследство в опита си да спечели повече, но по този начин го изгубва). Но както и да го погледнем, това е една стрелба на сляпо.

Човек търси да произведе или получи максимално, ако е възможно за минимално време. Елементарен пример за това е сегашното земеделие, животновъдство, а и почти всяка индустрия. Търсим да „изпреварим” естестения ход на събитията, на времето, да изманипулираме природните и духовните закони.

Разчитайки на този „късмет”, „съдбата”, „шанса”, не само лесно намираме оправдание, но и ставаме мисловно и духовно лениви. Ставаме статични в начина си на гледане и размишление. Частта „мет/мети” от думата “късмет” на древната тракийска реч означава „мисли”, или заедно с „къс” означава “къс от мислите”, твоят дял – твоите мисли, или по-общо – твоето място в общото. Неслучайно по традиция в новогодишните баници се слагат късмети, които са различни за всеки, а в древността това са били различните нужди и грижи в дома – лозето, нивата, животните, къщата. Намирането на късмета е намиране на личния дял на човека в общото; личното призвание, личните мисли и пътища, към които Провидението го води. Човек много пъти смята, че късметът го е изоставил, когато не търси своя дял и своя си път, а гледа на чуждия дял, чуждото положение и следва принципни постановки в живота. Отдалечаването на погледа на човека от личния къс – дял на мисли и грижи, от специфичните за него дарби, умения, ситуации, го отдалечава и от неговия късмет. Затова се казва, че добрият играч винаги е късметлия. Човек винаги трябва да изхожда от това, което има като карти на съдбата и да внимава на силните и слабите си карти – да разпознава силните страни на всичко, което има, и да го развива, за да върви напред. А не да се вторачи в слабите карти и да потъва като в блато. Защото още от древността е писано, че измерението, в което човекът попада на тази земя, е място на добро и зло и никой не може да каже, че всичко в живота му е само зло или че е само цветя и рози. Всеки получава в наследство и добри и лоши карти, и всичко е въпрос на поглед и цел.

Джон Кехоу пише в книгата си „Успехът и парите”: Вие се самоизграждате и вашите вярвания са лещите, през които гледате света; те са и притегателната сила, чрез която безбройните преживявания се приближават към вас. Животът е много по-загадъчен отколкото изобщо подозираме. Той е променлив и динамичен по начин, който никога не бихме могли да си представим. Той е буквално толкова различен и разнообразен, колкото хората, които го изживяват. Но най-важното е, че основната причина за всичко, което ни се случва, се намира вътре в нас.

Идеята не е да се самонавиваме постоянно, да се надъхваме с всякакви мантри за „ключа към успеха”, защото истината е, че действително и не абсолютно всичко зависи от нас. Но нашата роля е в това да търсим нашия дял в достигане до резултата. Да търсим първоизточника, причините, следствията, загадките на Живота и да се стараем да разбираме законите, по които е устроен. Древна мъдрост гласи, че който има, на него ще се прибави, а който няма, ще му се отнеме и това, което си мисли, че има. В тази връзка късметът може да се тълкува и като прибавяне. Но Провидението прибавя само на онзи, който има. Т.е човек получава повече, когато има очи да вижда всичко онова, което вече е получил, дори и да е малко – да не го презира, да не го подценява, а да го преживява като имане.

Лъжата, че „нищо в живота” не става, ако си справедлив, почтен и трудолюбив, а само ще изгубиш все повече, пробива път в съзнанието и нагласата на човека. В повечето случаи, ако се стремиш към тази морална съвест, си считан за наивник. Но благоПОЛУЧИЕТО се постига с благоОТДАВАНЕ, а късметът не се дължи на някаква „цака” или хитрина. Отдаването е семето на късмета! Всички хора, в чиито сърца живее щедрост и любов – да дадат, да се погрижат, независимо колко имат, въпреки немощи, въпреки комплекси, въпреки слабости и страхове, непременно пожънват „добрия късмет“ – заглавие на книжка от двамата професори по маркетинг Алекс Ровира и Фернандо Триас де Бес, в която разделят случайния късмет от добрия късмет. Според техни наблюдения се оказва, че повечето от ударилите джакпота на тото, лотарии и пр. губят всичко в рамките на 4 до 7 години. Докато хората, които дължат успеха си на свои търсения и инициативи, на своето трудолюбие, на творческия си подход към живота, се сдобиват с добрия късмет, който няма да ги изостави. Трудолюбието е изключително важен момент, защото няма как да искаш, без да развиваш различни умения и способности, квалификации, без да инвестираш в образование или занаят, да си успешен, като просто ей така започваш каква да е работа и получаваш заплата, която да ти гарантира голямо благополучие.

Даването, отдаването също е процес на сеене на добро, на благоуспяване, защото човек обогатява хората около себе си, вдига им нивото на блогополучие. И както е казано, каквото посее човек, това и ще пожъне, така който сее благополучие, ще пожъне успех, но не случаен, а добрия успех или още добрия късмет, който е резултат от процеси и технологи на получаване и даване! Онези хора, които са свидливи, стиснати, затворени само в своя си свят от проблеми, себедостатъчни, не търсят да дадат на другите, дори и да нямат пари, да дадат време, да отдадат грижа, а смятат, че са много зле и всички трябва да им дават и да им слугуват, ще стават все по-зле и късметът още повече ще бяга от тях.

В България е изключително разпространено схващането, че държавата е виновна за бедността, за лишенията и липсата на късмет на хората – заради средата, в която живеем, заради нивото на заплатите. В българското общество определено си владеят процеси на проклетия и голяма бедност, поради алчността и липсата на какъвто и да било морал и принципи на елементарно общочовешко ниво, дори само на ниво съвест у голяма част от бизнесмени и управляващи. Но пак човек не бива да се примирява, а да търси стъпка по стъпка да напредва и да развива себе си, уменията си, квалификациите си, грижата си на добър стопанин във всичко, което му се дава да управлява и стопанисва, да сее семето на блогополучието, за да пожъне добрия късмет. Защото законът на сеенето и жъненето е също толкова силен и непоклатим, както и законът за проклетията върху алчността и ограбването. И както единият може да владее, така и другият властва с пълна сила в битието.

Автори: А. Манева и К. Могиларска