„Аз съм истинска християнка – на всеки Великден меся козунаци и боядисвам яйца.“

„Ние вярваме в Бога – редовно ходим на църква за Коледа и Великден, палим свещи.“

„Вярвам, че има някаква сила, но не се задълбочавам много да мисля.“

„За съжаление, не вярвам. Такива бяха времената. Не ни научиха да вярваме. Вярата се преследваше. Всеки, който вярваше в Бог, го смятаха за луд. Това беше забранено.“

„В какво да вярвам? Няма в какво да вярвам. Вярвам в себе си!“

Това са изказвания на хора, интервюирани по телевизията във връзка с честването на Възкресение Христово. От тях може да се види какво е масовото отношение и разбиране за вярата и Бога. Нивото е плачевно.

Оказва се, че за много хора вярата в Бога се изразява в ядене на яйца и козунаци. Оттук можем да изведем основните принципи на християнството според нашите съвременници: месене на козунаци, боядисване на яйца, палене на свещи, ходене на църква за Великден и Коледа (т.нар. ВиК християни) и, естествено, стабилно ядене и пиене и здраво отмаряне.

Сигурно доста хора ще се разпознаят в цитираните „бисери“ (освен конкретните хора, които са ги изръсили по телевизията), защото това е масовото мислене, което се споделя от мнозинството, но и което целенасочено се натрапва на човеците по различни начини, за да могат да бъдат държани недоразвити и да бъдат манипулирани.

Да вземем например вярата в себе си. Едва ли има по-голяма глупост от това да вярваш в себе си. Това е все едно да имаш телефон и сам да се обаждаш на себе си. Вярата е духовна технология, чрез която се свързваш с една по-висша реалност, в която са причините и първообразите на всичко, което се случва и вижда във физическия свят. Духовният свят е светът на причините, а физическият свят е светът на следствията. Няма как да разбереш физическия свят, ако не познаваш духовния. Много хора си мислят, че чрез въздействия на физическо ниво могат да променят нещо във физическия свят. Това е все едно да се опитваш да махнеш някоя иконка от десктопа на компютъра си, като чегърташ по екрана – освен да си повредиш екрана, друго няма да постигнеш; за да направиш нещо, трябва да влезеш в програмите на компютъра, да промениш настройките. Така е и в „реалния“ живот – необходимо е да влезеш в „програмния код“, за да разбереш как работят нещата.

Вярата трансформира човека и го прави сособен да превключи на друг режим на мислене и възприемане на реалността. Вярата сътворява в човека нов ум, чрез който може да проумява неща, които са непосилни за обикновения човешки ум (или по-точно възвръща падналия човешки ум към неговото първично възвишено състояние преди отделянето му от Божествения ум). Вярата е инструмент на познанието. Вярата те прави способен на неща, които иначе са невъзможни за теб.

Вярата предхожда разбирането. Невежите хора казват: първо искам да разбера нещата и тогава ще повярвам. Това е пълна глупост. Няма как да разбереш нещо, преди да го повярваш. Това е все едно да искаш да смелиш и усвоиш една храна, преди да си я изял. Първо трябва да приемеш храната, т.е. да повярваш, а после може да я смелиш и усвоиш, т.е. да разбереш нещата и това да те ползва. Обратното е невъзможно и не води до никакъв добър резултат – както се казва: да слагаш каруцата пред коня.

Нито едно откритие в науката, нито едно върхово постижение в каквато и да е област на живота не е било направено без вяра. Всички големи учени, откриватели, изобретатели са имали вяра, която е отворимла умовете им за неща, които са били невъзможни или не са съществували във видимия за физическите очи свят.

Животът дори на най-елементарно ниво е невъзможен без вяра – ако не вярваш, че храната, която си купуваш от магазина, става за ядене, ще си умреш от глад; ако не вярваш, че когато излезеш навън, няма да ти се случи нещо лошо, няма да можеш да мръднеш никъде; ако не вярваш, че на сутринта ще се събудиш отново, никога няма да посмееш да заспиш вечер (друг е въпросът, че човек винаги се събужда някъде, в някаква реалност, дори когато умира). Всяка човешка дейност е невъзможна без вяра. Всякакви отношения между хората са невъзможни без вяра – приятелство, брак, работа, общуване, сдружаване…

Вярата, както и познанието се развиват чрез мислене. Който го мързи да мисли и да се задълбочава, е обречен на неверие и невежество. Невярващите и невежите хора са най-лесни за манипулиране. Вярата и познанието дават сила – самите те са сила, която прави човека свободен и способен да се развива. Хората, които не обичат да мислят и да се задълбочават, си остават недоразвити, защото невежеството и неверието водят до деградация на личността – и в духовно, и в материално отношение.

Богът на козунаците масово е обсебил човешките умове. А неговият пророк е мързелът – силата, чрез която той държи в робство хората. Мързелът е обратното на любовта. Всеки, който познава Бога (истинският Бог, не този на козунаците), знае, че Той е любов. А в любовта няма страх – страхът е източникът на всички злини, той е братът близнак на мързела. От страх и от мързел хората убиват, лъжат, крадат – не само другите, но най-вече самите себе си. Страхът и мързелът водят до смърт – вечна смърт. Любовта води до живот – пълноценен живот в този свят и вечен живот отвъд. В любовта обаче има и омраза – любовта и омразата не са противоположности, а се допълват. Не може да обичаш доброто, без да мразиш злото. Или както казва Богът Слово: „Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.“ Любовта включва воюване срещу мързела, срещу страха, срещу нежеланието за развитие, срещу всичко, което обсебва хората и им вреди.

А боядисването на яйца и месенето на козунаци за Великден е традиция, в която има дълбока символика. Паленето на свещи и ходенето на църква също не са безсмислени неща, към които да се отнасяме с лека ръка. Важното обаче е всичко това да е изпълнено със съдържание и да се прави от вяра и с вяра в Този, който ни е дал живота и който е самият Живот. И да ни води към развитие и промяна към по-добро. Към трансформация и възкресение. Но без смърт няма възкресение. Няма как да възкръснем за доброто, ако не умре злото в нас – мързела, страха, завистта, гордостта, алчността и всичко, което унищожава Божия образ в нас и другите.

/Редакционен коментар/