Проф. д-р Диана Гергова е археолог от Националния археологически институт с музей при БАН.

/Източник: в. „24 часа“, 13 октомври 2010 г./

– Смятате, че изображения върху култовата керамика на бесите може да са писмени знаци. Защо?

– Античните автори пишат, че в светилищата на Дионис бесите са използвали таблички с надписи. Знаем и че орфическото учение е първото, което се разпространява с книги. Самите гърци вярват, че буквите са им занесени от Орфей и други полумитични, но все свързани с Тракия герои. Т.е. представата за връзката на траките с писмеността идва от древността. Върху тракийската култова керамика от земите на бесите има все още неразгадани комбинации от знаци и безспорно закодирана информация. Заедно с ритуалните сцени те говорят за високо развита комуникативна култура.

– Защо не са открити надписи на тракийски?

– Не е съвсем така. В Тракия са открити доста надписи от предримската епоха, както и графити, които показват, че и на официално ниво, и в култовите практики, а и в ежедневието писмеността е част от културата на траките. Знаците са върху каменни стели, съдове от тракийските ритуални сервизи, върху лични предмети.

кивот и плочици

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Спомнете си за надписа от Кьолмен, златния пръстен от село Езерово, за надраскания надпис върху обикновен камък “Скиас” в тракийската могила от Къпиново, за надписите с името на Севт върху неговия шлем и сребърните съдове от сервиза му. В Румъния, Македония и Италия са откривани орфически златни таблички със знаци и папируси. Има свещени формули, които се изписват. Както всяка писменост, и тази започва във връзка с религиозните практики.

prasten-ezerovo__1353224820

 

 

 

 

 

 

Kiolmenski_nadpis

 

 

 

 

 

 

 

 

orphic tablet

 

 

 

 

 

 

 

 

– Защо са ни учили, че траките са безписмени?

– Българските земи изобилстват с прекрасни сребърни и златни съдове, с изделия на торевтиката, съдове от глина, върху които са изобразени интересни сцени. Те наистина дават изключително богата информация за религиозните вярвания и обредността на траките.

Затова и в годините след поставянето на началото на специализираните траколожки изследвания, на тракологията (в началото на 70-те г. на ХХ век) интерпретацията на тези изображения, както и започнатите с голям размах археологически изследвания трябваше да позволят да се разкодира информацията в тях. Но постулатът, че траките са безписмени, просто не е верен.

Не можем да го твърдим, след като има много посветителски надписи и политически договори. Траките са много силни в духовната сфера. Тракийски жречески клан – Тракидите, управлява легендарното светилище в Делфи. Писмеността е била част от културата и поведението и на бесите като най-висш духовен елит.

Траки и гърци са писали с еднакви знаци, както създадената в България кирилица е станала обща за много славянски народи. Нямаме Херодот и книжнината, свързвана с гръцката култура, но това не прави тракийската цивилизация по-малко значима. Въпросът е как четем и усещаме запазените послания.

 

Бесите рисували върху съдове ритуалите си

беси - съд

 

 

 

 

 

 

 

 

Напълно възможно е върху култовата керамика на бесите да е изобразен ритуалът им. В това е убедена Диана Гергова, която втора година проучва голямо светилище на Дионис на връх Острец над Велинград.

Поне 1300 години без прекъсване (от VIII-VII в. пр.Хр. до края на IV-началото на V век сл. Хр.) там са свещенодействали бесите – жреческият клан на тракийското племе сатри.

“Не казвам, че това е легендарният храм с прорицалище на Дионис, където неговите жреци- бесите, предсказват на Александър Македонски, че ще завладее света. Точното му идентифициране се нуждае от много доказателства.
Още повече че земята на бесите, обитавали Западните Родопи и върховете на планината, е осеяна със светилища. Търсеното не може да е в Източните Родопи. Затова и издирването трябва да продължи именно в обитаваната от бесите територия”, убедена е Диана Гергова.

Според нея проучваното от екипа й светилище на Острец е сред най-значимите. То е не само голямо като площ и организация, но явно е било и много влиятелно. “За това свидетелства дългият му живот, присъщ на изключително мощните духовни центрове”, смята Гергова.

За първи път по-подробно предварително проучване е направено от М. Домарадски през 1989 г. Но иманярите, които постоянно безчинстват сред руините, са нанесли непроправими щети. Сега по спасяването на светилището заедно с Д. Гергова работят велинградските археолози Асен Салкин и Димитър Байраков, както и доброволци от 5 държави.
Култовият комплекс е на главен път, свързващ в древността вътрешността на Тракия с Егея. Разпростирал се е на голяма територия и след възникването му в началото на желязната епоха, т.е. в първите столетия на I хил. пр.Хр., неколкократно е бил преустройван.

На най-високото място е запазена четвъртита каменна сграда 6 на 9 метра с различни по дебелина стени – по 60, 70 и 80 см и покрита с керемиди. Там, където е бил входът й от югоизток, археолозите откриват железния ключ за вратата, фибули, бронзови апликации, монети.

“Тази голяма каменна сграда показва, че бесите са имали монументално храмово строителство”, казва Гергова.

Комплексът е бил ограден с 2 концентрични каменни стени. Вътрешната е ограждала и специални участъци за полагане на дарове. При разкопките археолозите намират в тях огромно количество фрагменти от керамични съдове, тежести за стан, бронзови накити, похлупак за преносим олтар, украсен с птича глава.

“В тази зона засякохме ивица от плочести камъни, която върви успоредно на стената и маркира линия, свързана с обредните действия. Може би това е пътят на поклонниците. Между камъните и под тях изобилства от натрошена култова керамика. Намерихме и няколко цели съда, поднесени като дарове. Изглежда, пластовете от обредно натрошена керамика периодично са били покривани с плочи и отгоре били извършвани следващите ритуали”, обяснява Диана Гергова.

Близо до големия каменен храм екипът попада на втора обособена ритуална зона, в която също са били депонирани дарове. Там намират много монети от различни периоди, фрагмент от мраморна оброчна плоча, ритуално погребани железен тризъбец и железен жезъл с красиво усукана дръжка.

острец - жезъл

 

 

 

 

 

 

 

 

Жезълът е от I-III в. сл.Хр. и според Гергова е единствена засега находка с такъв характер у нас.

 

гергова - жезъл на бесите

 

 

 

 

 

 

 

 

Тя обяснява: “Жезълът завършва с две змийски глави.* В долната му част има втулка, за да бъде поставян на дълга дръжка. Змията, независимо че се свързва и с други божества, се приема за безспорен символ на Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан и с нощни, и с дневни церемонии, при които поклонниците му, увенчани с копър и тополови клонки, размахвали във въздуха огромни червени змии. Намирането на жезъла е категорично доказателство, че светилището е на Дионис.”

В най-високата част, непосредствено до мястото, където натрошените глинени съдове са като многопластов килим, екипът попада на 2 особени каменни съоръжения. Може би стъпаловидни олтари, но не е изключено да са и два изсечени един до друг трона.

“Бесите са жреческият клан на племето сатри. При траките е силна царско-жреческата институция. Бесите са преди всичко служители на култа, но именно техният жрец Вологез застава начело на въстанието им срещу римляните”, казва Диана Гергова. От района на светилището произхожда и желязно умбо (централна част на щит), украсено с бронз с позлата. Такива щитове са имали владетелите. Били дарявани в светилищата.

“Бесите са изкусни рудари. Те разработвали богатите сребърни и златни залежи в района, обработвали бронза и желязото. В района на светилището са развивали и металургична дейност, която също е схващана като свещена”, разказва Гергова. С това тя обяснява наличието на много фибули в различна степен на готовност, които откриват на Острец.

Като сравнява структурата на проучваното от нея светилище с тази на вече известните, археоложката смята, че всички те са били подчинени на едни и същи принципи за организация на пространството. Сигурно и ритуалните практики са били унифицирани, защото култовите предмети от Острец са сходни с тези от други тракийски светилища в Западните Родопи.

Сред тоновете фрагменти от тракийската култова керамика, намерена на Острец, има много, върху които личат стилизирани изображения на човешка фигура в действие. “Човечетата” носят предмети, изливат или разпръскват нещо. Някои са с подобия на корона или пък с характерната за траките шапка с извит напред връх.

“В орнаментиката е закодирана иформация. Освен човешките фигури и постоянните мотиви, свързани със слънчевата символика – кръгчета, свастики – има змии, фалически символи, меандри, триъгълници. Може част от символите да са свързани с писмени знаци”, допуска тя.

Изследователите на обекта откриват тракийската култова керамика във всички археологически пластове, съответстващи на различните етапи от фунционирането на светилището от възникването до края му в късната римска епоха, когато бесите приемат християнството. Според Гергова това показва, че култовата традиция е не само много продължителна, но и устойчива във времето.

Бесите стават ревностни последователи на християнството и го проповядват в една от най-чистите му форми. Религиозният живот на връх Острец продължава, но се мести на другия му “рог” – Гергевана. Там е открита ранна християнска базилика от V-VI век,по-късно преустроена в голяма църква, просъществувала до средата на ХVII век, когато е окончателно разрушена от турците. Но местните хора открай време ходят на Гергевана да правят курбани. От няколко години там се строи нов християнски храм с дарения и от християни, и от мюсюлмани.

“Острец е свещено място от 3000 години. Би могло да се облагороди и да стане привлекателен туристически обект и прекрасен символ на Велинград”, смята Гергова.

* (Бел. ред.) Поразителна е приликата между тракийския жречески (свещенически) жезъл и българския патриаршески жезъл. Това е едно от многобройните свидетелства за приемствеността между орфизма и християнството и поредното потвърждение за това, че траки и българи са един и същ народ, изповядващ, откакто свят светува, вярата в Бога Слово – Дион-Исус (Дионисус/Дионисий/Дионис), т.е. Исус Христос.

беси - жезъл

 

 

 

 

 

 

 

 

патриаршески жезъл

 

 

 

 

 

 

 

 

 

БПЦ - жезъл

 

 

 

 

 

 

 

БПЦ - жезъл 2