Кой ще си ти тогава? 
Кой ще си ти тогава?
Ако светът около теб,
всичко, което имаш,
всичко, което познаваш, се срине?
Кой ще си ти тогава?
И къде ще търсиш началото
на всичко, което обичаш?

Присъщо е за човека да иска да познава себе си. Но достатъчно ли е да идентифицираш себе си с това, което имаш?
Не става въпрос само за материално имане, а също и за талантите ти, творбите ти, за професията ти, за постиженията или пък загубите, за близките ти хора… Може ли една дарба, която дори да е прекрасна, изобщо да гарантира за това ти какъв си, да бъде твоята същност?
Може ли нещо вън от теб да бъде твоята същност? Да, то може да е проявление на твоята вътрешност, да ти е дадено с причина, но то не е самият теб.
Иначе загубиш ли това, което имаш, губиш себе си. Представи си го. Така ли е наистина?
Всичко, което е в заобикалящата ни очевидна реалност, е тленно и умира – губим го тук. Но именно тленността на тази реалност ни провокира да обърнем поглед към вечността – към Извора на живота, Който е дал началото и на нас самите, и на всичко, което имаме и обичаме.
Само с поглед, обърнат към Създателя – към Източника на нашия свят, можем да видим себе си, да преоткрием изгубеното и да не се страхуваме да изгубим тук, защото виждаме живота си във вечността.
Автор: Иоана Хубанова